1И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.
2И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:
3Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.
4И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.
5Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;
6но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.
7И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.
8И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.
9И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.
10И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.
11И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;
12за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.
13И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?
14Сеятелът, словото сее.
15А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.
16Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;
17немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.
18И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;
19и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.
20А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.
21И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?
22Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.
23Който има уши да слуша, нека слуша.
24И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.
25Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.
26И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.
28Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;
32а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.
33И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.
34А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.
35И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.
36И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.
37И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.
38И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?
39И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.
40И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?
41И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?