1И минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,
3който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;
4защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.
5И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.
6А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се,
7и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.
8(Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)
9И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.
10И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.
11А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше;
12И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех;
13И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето.
14А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало.
15И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се.
16И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете.
17И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.
18И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно.
19Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва.
20И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.
21И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.
22И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;
23И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.
24И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.
25И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,
26и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,
27като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му.
28защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.
29И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта.
30И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми?
31И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене?
32И обзираше се да види тази която бе сторила това.
33А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.
34А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя?
36А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай.
37И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.
38И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много.
39И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи.
40И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето.
41И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.
42И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.
43И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.