1През онези дни, понеже беше премного народ, и немаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им:
2Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и немат що да ядат;
3и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото некои от тех са дошли от далеч.
4И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити некой с хлеб тука в пустинята?
5И попита ги: Колко хлеба имате? а те рекоха: Седем.
6И повеле на народът да наседат на земята; и като взе седемте хлеба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа.
7Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тех.
8И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници.
9А онези които ядоха беха до четири хиляди; и разпусна ги.
10И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни.
11И излезоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето.
12А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Нема да се даде на този род знамение.
13И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.
14Но забравиха учениците да вземат хлеб, и немаха със себе си в ладията освен един хлеб.
15И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов.
16И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлебове немаме.
17А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате че хлебове немате? Не разбирате ли, нито разумевате? Още ли имате сърцето си окаменено?
18Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли?
19Когато преломих петте хлеба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем.
21И казваше им: Как не разумевате?
22И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него.
23И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.
24И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.
25После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто.
26И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това.
27И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.
28А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.
29И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос.
30И запрети им да не казват никому за него.
31И начена да ги учи това, че Син человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне.
32И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава.
33А той като се обърна и виде учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.
34И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва.
35Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази.
36Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свет, и отщети душата си?
37Или какво ще даде человек в размена за душата си?
38Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.