1В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето.
2И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега.
3И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;
4и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.
5А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;
6а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна.
7Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.
8Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
9Който има уши да слуша нека слуша.
10И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?
11А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено.
12Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме.
13За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват.
14И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите:
15Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.
16А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.
17Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.
18Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.
19На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;
21корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
22А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.
23А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;
25но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.
26И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.
27А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?
28А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?
29А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата.
30Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.
31Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;
32което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.
33Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.
34Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.
35за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира."
36Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески;
38нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.
39враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.
40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век.
41Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие;
42и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.
44Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.
45Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;
46който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.
47Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби;
48който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните,
50и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи.
52А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.
53И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там.
54И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили?
55Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда?
56И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това?
57И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си.
58И не стори там много сили заради неверството им.