1Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си.
2И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си.
3И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни,
4и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха.
5Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде.
6А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни?
7Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете.
8Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите.
9И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз.
10А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.
11И като го взеха, роптаеха на стопанина,
12и казваха: че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.
13А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?
14Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе.
15Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?
16Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.
17И когато възлезваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им:
18Ето възлезваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт,
19и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.
20Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него.
21А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от десно, а един от лево до тебе, в царството твое.
22А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем.
23И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми.
24И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.
25А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тех, и големците ги владеят.
26Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам;
27и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб;
28както Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.
29И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много.
30И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
31А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
32И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя?
33Казват му: Господи, да се отворят очите ни.
34А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.