1Горко на кръвопролитник град!
Всичкий е пълен с лъжа и грабеж:
Хищението не оскудява.
2Глас на бичове се чуе, и глас от тропот на колелa,
И на коне устремляеми, и на колесници подскачащи.
3Конникът вдига лъскав меч и святкаво копие;
Има и множество ранени, и голямо число убити,
И няма свършък на труповете:
Спъват се в труповете им,
4От многото блудувания на привлекателната блудница,
Изкусната в баяния,
Която продава народи с блудуванията си,
И племена с баянията си.
5Ето, аз съм против тебе,
Говори Господ на силите,
И ще повдигна полите на лицето ти,
И ще покажа на народите срама ти,
И на царствата безчестието ти.
6И ще хвърля гнусна нечистота върх тебе, и ще те засрамя,
И ще те поставя като позорище.
7И всички които те гледат ще бягат от тебе,
И ще рекат: Ниневия запустя!
Кой ще я пожали?
От де да потърся утешител за тебе?
8По-добра ли си ти от Но Амон,
Който лежеше между реките,
Окружен от води,
На който предбоище бе морето,
И стена негова морето?
9Крепост негова бе Етиопия и Египет, и бе безкрайна:
Фут и Ливийците бяха твои помощници.
10Но и той се пресели, отиде в плен;
И младенците му се съкрушиха
По краищата на всичките пътища;
И хвърлиха жребия върху славните му мъже,
И всичките му големци вързани бидоха с вериги.
11И ти ще се опиеш,
Ще станеш невидима;
И ти ще потърсиш сила против врага.
12Всичките ти твърдели ще са
Като смоковници с първоявените си смокви;
Ако се затресат,
Ще паднат в устата на ядещия.
13Ето, людете ти са жени всред тебе:
Вратата на земята ти
Ще са съвсем отворени на враговете ти:
Огън ще пояде вереите ти.
14Извади си вода за обсадата,
Уякчи твърделите си,
Влез в калта и стъпчи глината,
Поправи кирпичената пещ.
15Там ще те изяде огън:
Меч ще те изтреби,
Ще те изяде като ателава.
Множи се като ателав,
Множи са като скакалец.
16Умножила си търговците си ,
Повече от звездите небесни:
Ателавът се разпростря, и литна.
17Големците ти са като скакалци,
И главатарите ти като множество от скакалци
Които седят на плетищата в студен ден;
Но като изгрее слънцето, бягат,
И местото им не се познава де бяха.
18Пастирите ти задрямаха, царю Асирийски:
Благородните ти заспаха:
Людете ти се разпръснаха по горите;
И няма кой да ги събира.
19Няма лек за съкрушението ти:
Раната ти е люта:
Всичките които слушат вестта ти
Ще изплескат с ръце заради тебе;
Защото върх кого не нападна злината ти всякога?