1А когато чу Санавалат че ние градим стената, разгневи се, и много се разсърди, и присмя се на Юдеите.
2И говори пред братята си и пред Самарийското войнство и каза: Що правят тези окаянни Юдеи? ще ги оставят ли? ще пожъртвуват ли? ще свършат ли в този ден? ще съживят ли каменете от куповете на пръстта, и тях изгорени?
3А при него бе Товия Амонецът , и рече: И да съградят, лисица като се покачи ще съсипе каменната им стена.
4чуй, Боже наш, защото станахме за присмех, и обърни поношението им на главата им, и направи ги да станат плява в земя на пленение;
5и не покрий беззаконието им, и грехът им да се не изглади пред тебе: защото те прогневиха пред градещите.
6Така съградихме стената, и всичката стена се свърза до половината си; защото людете имаха сърдце за да работят.
7Но когато Санавалат, и Товия, и Аравяните, и Амонците, и Азотците чуха че поправлението на Ерусалимските стени напредва, и че развалините начнаха да се заграждат, разгневиха се много;
8и направиха съзаклятие всичките купно да дойдат да ратуват против Ерусалим и да му направят пакост.
9А ние се помолихме на Бога нашего, и поставихме стражи против тях дене и ноще, понеже се боехме от тях.
10И рече Юда: Силата на бременосците ослабна, а пръстта е много; и ние не можем да градим стената.
11И неприятелите ни рекоха: Няма да усетят нито ще видят доде дойдем всред тях и ги избием та възпрем работата.
12И като дойдоха Юдеите които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: От всяка страна към която се обърнете към нас ще дойдат.
13За това поставих в по-низките места зад стената, и в по-високите места - поставих людете по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им;
14и видях, и станах та рекох на благородните, и на кметовете, и на другите люде: Да се не убоите от тях: помнете Господа великаго и страшнаго, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.
15А когато враговете ни чуха че това стана известно нам, и осуети Бог съвета им, върнахме се всички ние на стената, всеки на работата си.
16И от този ден половината от рабите ми бяха на работата, а половината от тях държеха копията, щитчетата, и лъковете, облечени с брони; и началниците бяха зад всеки Юдин дом.
17Онези които градяха стената, и които носеха бремената, и които товаряха, всеки с едната си ръка работеше на работата, а с другата държеше оръжието;
18А градителите, всеки имаше меча си опасан на чреслата си и градеше; а този който тръбеше с тръбата беше близу до мене.
19И рекох на благородните, и на кметовете, и на другите люде: Работата е голяма и пространна; а ние сме разпръснати по стената далеч един от други;
20В което место чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас: Бог наш ще ратува заради нас.
21Така работихме работата; а половината от тях държеше копията, от възхода на зората до изгряването на звездите.
22И в същото време рекох на людете: Всеки с раба си нека нощува всред Ерусалим за да ни бъдат стражи ноще, а да работят дене.
23И нито аз, нито братята ми, нито рабите ми, нито мъжете на стражата които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си: само за да се къпе събличаше се всеки.