1Като лекувах Израиля,
Откри се тогаз беззаконието на Ефрема
И злината на Самария;
Защото сториха лъжа;
И крадецът влази,
Разбойническата чета обира извън.
2И те не мислят в сърдцето си
че помня всичкото им беззаконие:
Сега ги обиколиха деянията им:
Пред лицето ми станаха.
3Със злината си развеселиха царя,
И с лъжите си началниците.
4Всичките са прелюбодеи, -
Като пещ нажежена от хлебар
Който, като замеси тестото, престава да я пали, доде възкисне.
5В деня на нашия цар
Началниците се разболяха от пламенението на виното;
И той простря ръката си с присмивателите.
6Защото в коварствата си
Представят сърдцето си като пещ:
Хлебарят им спи всичката нощ,
А в зората гори като огън пламенеещ.
7Всичките тези се нагорещиха като пещ,
И поядоха съдиите си:
Всичките им царе паднаха:
Няма между тях кой да ме призива.
8Ефрем, той се смеси с народите:
Ефрем е като пита необърната.
9чужденци поядоха силата му, а той не познава;
И бели косми му поникнаха тук там; а той не познава.
10И гордостта на Израиля се смирява пред лицето му;
И не се обръщат към Господа Бога своего,
Нито го потърсиха за всичко това.
11И Ефрем е като глупав гълъб който няма разум:
Призиват Египет, отиват в Асирия.
12Когато отидат, ще разпростра връх тях мрежата си,
Ще ги снема като птиците въздушни,
Ще ги накажа както се проповяда в събранието им.
13Горко им! защото побегнаха от мене:
Погибел тям, защото отстъпиха от мене:
Като ги изкупих аз, те говориха лъжи против мене;
14И не ме призваха от сърдце
Когато лелекаха на одровете си:
Събират се за жито и вино,
И се подигат против мене.
15И аз ги наказах като укрепих мишците им;
А те мислеха лукавство в мене.
16Връщат се не при Вишнаго:
Станаха като неверен лък:
Началниците им ще паднат от нож
Заради дързостта на езика си:
То ще е поношението им в Египетската земя.