1Не се радвай, Израилю, с веселие като народите;
Защото стори ти блуд и се уклони от Бога своего:
Обикна ти заплати във всеко гумно за жито.
2Гумното и жлебът няма да ги нахранят,
И мъстът ще изчезне от него.
3Няма да се населят в земята Господня;
Но Ефрем ще се върне към Египет,
И ще ядат нечисти ястия в Асирия.
4Няма да приносят вълияния от вино Господу,
Нито ще му са угодни:
Жъртвите им ще са като хляб на сетуващи:
Всичките които ги ядат ще се осквернят;
Защото хлябът им е заради тях;
Няма да влезе в дома Господен.
5Що ще да направите в праздничен ден,
И в ден на тържество Господне?
6Защото, ето, побегнаха поради бедствието:
Египет ще ги събере, Мемфис ще ги зарови,
Желателните им купени със сребро, -
Коприви ще ги наследят:
Тръне ще има в шатрите им.
7Дойдоха дните на посещението,
Дните на въздаянието дойдоха:
Израил ще познае това:
Пророкът стана безумен,
Духоносецът неистов,
Поради множеството на беззаконието ти,
И от голямата омраза.
8Ефрем гледа към Бога моего;
А пророкът стана сет на птицоловец във всичките си пътища,
И омраза в дома на Бога си.
9Дълбоко се разтляха, както в дните на Гавая;
За то ще помене беззаконието им,
Ще посети греховете им.
10Намерих Израиля като грозде в пустиня:
Видях бащите ви
Като първозрелите на смоковницата в началото й;
Но те отидоха към Ваалфегора,
И предадоха себе си на срама,
И станаха гнусни като идолите на любовта им.
11А заради Ефрема, като птица ще литне славата им
От рождението, от матката, и от зачатието;
12Но и ако изхранят чадата си,
Ще ги обезчадя щото да не остане человек;
Защото горко им още когато се оттегля от тях.
13Ефрем ми се виждаше като Тир, насаден на весело място;
Но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.
14Дай им, Господи! Що ще да дадеш?
Дай им матка която пометнува и сухи съсци.
15Всичкото им зло е в Галгал;
Защото там ги намразих:
Заради злото на деянията им
Ще ги оттласна от дома си:
Няма да ги обичам вече:
Всичките им началници са бунтовници.
16Поразен биде Ефрем:
Коренът им изсъхна:
Плод няма да направят;
Още и ако родят,
Ще умъртвя желателните им на матката им.
17Бог мой ще ги отхвърли,
Защото не го послушаха;
И ще се скитат между народите.