1През нощта на леглото си
Потърсих оногоз когото обича душата ми:
Потърсих го, и го не намерих.
2Да стана сега и да обиколя града
По улиците и по стъгдите,
Да търся оногоз когото обича душата ми:
Потърсих го, и го не намерих.
3Намериха ме стражите които обхождат града:
Видяхте ли оногоз когото обича душата ми?
4Като заминах малко от тях
Намерих оногоз когото обича душата ми:
Хванах го, и не го пуснах
Доде не го въведох в дома на майка си,
И в ложницата на онази която ме е родила.
5Заклевам ви, Ерусалимски дъщери,
В сърните и в елените на полето,
Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще.
6Коя е тая която възлиза от пустинята
Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан,
С всякакъв благовонен прах от търговеца?
7Ето одъра на Соломона:
Шестдесет яки мъже са около него, от силните Израилеви.
8Всички тези държат меч, научени на бой:
Всеки има меча си на бедрото си, но нощни страхове.
9Цар Соломон си направи носилка
От Ливански дърва:
10Стълпците и направи от сребро,
Легалището и от злато, постелката й от багреница:
Средата и бе украсена рачително
От Ерусалимските дъщери.
11Излезте, Сионови дъщери, и вижте
Цар Соломона с венеца с който го венча майка му
В деня на женитбата му,
И в деня на сърдечното му веселие.