1Всяка мъдра жена съградява дома си;
А безумната го събаря с ръцете си.
2Който ходи в правотата си бои се от Господа;
Но строптивий в пътищата си презира го.
3В устата на безумния е пръчката на гордостта;
А устните на мъдрите ще ги пазят.
4Дето няма говеда яслите са чисти;
Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.
5Истинний свидетел не лъже;
А лъжливий свидетел излива лъжи.
6Присмивателят търси мъдрост, и не намерва;
А за разумния е лесно ученето.
7Замини безумния человек
Когато си узнал че няма разумни устни.
8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си;
А глупостта на безумните е заблуждение.
9Безумните се смеят на беззаконието;
А всред правите има благоволение.
10Сърдцето познава своята си горест;
И чужд не участвува в радостта му.
11Къщата на нечестивите ще се събори;
Но шатърът на правите ще цъвти.
12Има път който се види прав на человека;
Но краят му е пътища към смърт.
13Още и в смеха сърдцето има болката си;
И на радостта свършекът е скръб.
14Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити,
И добрият человек от себе си.
15Простият вярва на всяка дума;
А благоразумният внимава в пътеките си.
16Мъдрият се бои,
И уклонява се от злото;
А безумният хвърля се напред, и бива смел.
17Острояростният прави несмислено;
И зломисленият человек е омразен.
18Безумните наследват глупост;
А благоразумните се венчават със знание.
19Злите се кланят пред добрите,
И нечестивите във вратата на праведния.
20Сиромаха го мрази даже и ближният му;
А на богатия приятелите са много.
21Който презира ближния си съгрешава;
А който помилва сиромасите блажен е.
22Не заблуждават ли се които измислюват зло?
Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.
23От всеки труд има полза,
А от бледословието на устните само скудост.
24Венец на мъдрите е богатството им:
Преимуществото на безумните е глупостта.
25Истинний свидетел избавя души;
А лъстивий излива лъжи.
26В страха от Господа има крепко упование;
И неговите чада ще имат прибежище.
27Страхът Господен е източник на живот,
И отдалечава от сетите на смъртта.
28Умножението на людете е слава на царя,
А намалението на людете съсипване на княза.
29Дълготърпеливий има голямо благоразумие;
А нетърпеливий показва много безумие.
30Тихо сърдце е живот на плътта;
А завистта е гнилост на костите.
31Който угнетява убогия безчести Създателя му;
А който помилва сиромаха почита го.
32Нечестивий ще се изпъди за нечестието си;
А праведний и в смъртта си има упование.
33В сърдцето на разумния почива мъдрост;
А каквото има вътре в безумните ще се яви.
34Правдата възвишава народ;
А грехът е безчестие на людете.
35Благоволението на царя е към разумния раб,
А яростта му към оногози който докарва срам.