1По-добре залък сух и мир с него,
Нежели дом пълен от жертви с разпря.
2Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам,
И ще вземе дял от наследието между братя.
3Горнилото е за среброто, и пещта за златото;
А Господ опитва сърдцата.
4Злотворецът слуша беззаконните устни:
Лъжецът дава ухо на злия език.
5Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му:
Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.
6чада на чада са венец на старците,
И слава на чадата бащите им.
7Устни изящни не приличат на безумен, -
Много по-малко лъжливи устни на началник.
8Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има:
Дето се обърне той успява.
9Който покрива престъпление търси любов;
Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.
10Обличението прави повече впечатление на благоразумен,
Нежели сто бича на безумен.
11Злият търси само крамоли;
За то жесток вестител ще се проводи против него.
12Нека срещне человека мечка лишена от чадата си,
А не безумен в буйството си.
13Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.
14Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода;
За то престани от препирането доде не се е разпалило.
15Който оправдава нечестив,
И който осъжда праведен,
И двата са мерзост Господу.
16Що ползува цената в ръката на безумен
За да купи мъдрост, като няма ум?
17Приятел обича всякога;
И брат се ражда за нуждно време.
18человек оскуден от ум дава ръка,
И става поручник за приятеля си.
19Който обича прения обича съгрешения:
Който прави високи вратата си търси пагуба.
20Строптивий в сърдце не намерва добро;
И развращений в език пада в нещастие.
21Който ражда безумен, за скърб му е;
И отецът на глупавия радост не вижда.
22Веселото сърдце е благотворно като лекарство;
А унилий дух изсушава костите.
23Нечестивий приема дар изпод пазуха
За да изкриви пътищата на правосъдието.
24Пред лицето на разумния е мъдростта:
А очите на безумния са към краищата на земята.
25Безумний син е тъга на отца си,
И горкост на тази която го е родила.
26Не е добро да се туря глоба на праведен,
Ни да бие някой началниците за правото.
27Който държи думите си умен е:
Дълготъпеливий человек е благоразумен.
28И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър,
Който затваря устата си за разумен.