1Не ревнувай на злите человеци,
Нито желай да си с тях;
2Защото сърдцето им преговаря насилство,
И устните им говорят за обида.
3С мъдростта се гради дом,
И с разума се утвърждава;
4И чрез знание клетовете ще се напълнят
С всяко многоценно и благоприятно богатство.
5Мъдрий человек се укрепява,
И человек със знание расте в сила.
6Защото с разсмотрение ще правиш бранта си;
И от множеството на съветниците бива спасение.
7Мъдростта е непостижима за безумния:
Той не ще отвори устата си в портата.
8Който мисли да направи зло
Ще се нарече коварен мъж.
9Помишлението на безумието е грях;
И присмивателят е мерзост на человеците.
10Ако покажеш малодушие в усилно време,
Силата ти е малка.
11Избавяй влачимите на смърт,
И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.
12Ако речеш: Ето, ние не знаем това;
Но този който претегля сърцата не разумява ли?
И който пази душата ти
И отдава всекому според делата му, той не знае ли?
13Сине мой, яж мед, защото е добър,
И сот, защото е сладък на небцето ти:
14Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта
Ако я намериш; и има въздаяние,
И надеждата ти няма да се отсече.
15Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния,
Не прави нападение на мястото на упокоението му;
16Защото праведнията седем пъти пада и става,
А нечестивите ще се низринат в погибел.
17Кога падне неприятелят ти, не се радвай,
И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,
18Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му,
И обърне яростта си от него на тебе.
19Не се раздражавай заради лукавите,
Нито завиждай на нечестивите;
20Защото злите не ще имат добри сетнини:
Светилникът на нечестивите ще угасне.
21Сине мой, бой се от Господа и от царя,
И нямай съобщение със смутители;
22Защото погинването им ще стане внезапно;
И кой знае наказанието и от двамата?
23И това е за мъдрите: -
Лицеприятие в съд не е добро.
24Който говори на нечестивия: Праведен си,
Него народи ще кълнат,
Него племена ще укоряват;
25Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение,
И ще дойде върхъ тях добро благословение.
26Който отговаря с прави думи,
Той дава целуване в устни.
27Нареди си работата повън,
И приготви си я на нивата,
И после съгради дома си.
28Не бивай свидетел против ближния си без причина,
Нито лъсти с устните си.
29Не казвай: Както ми направи, така е му направя:
Ще отдам на человека по делата му.
30Заминвах край нивата на ленивия,
И край лозето на человек скудоумен;
31И, ето, всичко бе обрасло с бодил,
Коприва беше покрила повърхнината му,
И каменната му ограда беше съсипана
32И аз като прегледах размислих в сърдцето си;
Видях, и взех поучение.
33Още малко сън, малко дремане,
Малко сгъване на ръце за спане,
34И сиромашията ти ще дойде като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж.