1И тези са Соломонови притчи които събраха человеците на Езекия Юдиния цар: -
2Слава Божия е да покрива всяка работа;
А слава на царете е да издирват всяка работа.
3Височината на небето, и дълбочината на земята,
И сърдцето на царете са неизпитани.
4Отнеми нечистото от среброто,
И ще излезе съсъд за златаря;
5Отнеми нечестивите от при царя,
И престолът му ще се утвърди в правда.
6Не се превъзносяй пред царя,
И не стой на мястото на големците;
7Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук,
Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти.
8Не бързай да излезеш да се караш,
Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш
Когато те посрами ближният ти.
9Отсъди съда си с ближния си само,
И не откривай тайното си на чуждия,
10Да не би който те слуша да те укори,
И лошият слух за тебе остане незагладим.
11Дума прилично речена е
Като златни ябълки в сребърни пъстроти.
12Златна обеца и украшение от чисто злато е
Мъдрият който обличава послушливо ухо.
13Както прохладата от снега във време жетвено
Тка верният посланник за тези които го проваждат;
Защото успокоява душата на господаря си.
14Който се хвали с лъжовен дар
Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15С търпение се склонява княз;
И мек език строшава кости.
16Намери ли мед? яж колкото ти стига,
Да се не преситиш от него и го избълваш.
17Рядко туряй ногата си в дома на съседа си,
Да му не досадиш, и те намрази.
18человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си
Е като дръкол и нож и остра стрела.
19Доверие към неверен в усилно време е
Като гнил зъб и изкълчена нога.
20Както който съблича дрехата си в студен ден,
И както оцет на нитро,
Така е който пее песни на оскърбено сърдце.
21Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде,
И ако е жаден, напой го с вода;
22Защото ще натрупаш жар на главата му,
И Господ ще те възмъзди.
23Северний вятър изгонва дъжда,
А разгневено лице пошепнуващ език.
24По-добре е да живее някой в ъгъл на горница,
Нежели в дом за дружина със сварлива жена.
25Както е студена вода на жадна душа,
Така са добри вести от далечна земя.
26Праведний, който пада пред нечестивия
Е като мътен източник и развален извор.
27Не е добро да яде някой много мед;
И не е славно да търси своята си слава.
28Който не въздържа духа си
Е съсипан град без стени.