1Сине мой, внимавай в мъдростта ми,
Приклони ухото си в разума ми;
2За да съхраняваш разсъждение,
И устните ти да пазят знание.
3Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ,
И небцето й е по-меко от елей:
4Но сетнините й са горчиви като пелин,
Остри като меч от две страни изострен.
5Нозете й слазят в смърт:
Стъпките й достигат до ад.
6За да не разсъдиш пътя на живота,
Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти.
7И сега, чада, послушайте ме,
И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8Отдалечи пътя си от нея,
И не приближавай се при вратата на дома й,
9За да не дадеш честта си на други,
И годините си на немилостивите;
10За да се не наситят чужди от имота ти,
И трудовете ти да не идат в чужд дом;
11А ти да въздишаш в сетнините си,
Когато плътта ти и тялото ти се изнурят,
12И да казваш: Как намразих поучението,
И сърдцето ми презря обличението,
13И не послушах гласа на учителите си,
Нито приклоних ухото си към наставниците си!
14Малко остана да се намеря в всяко зло
Всред събранието и сонмището.
15Пий вода от щерната си,
И оназ която извира от кладенеца ти.
16Нека се изливат вън твоите извори
Като водни отоци по стъгдите.
17Да бъдат те на самаго тебе,
А не и на чужди с тебе.
18Да бъде благословен твоят източник:
И весели се с жената на младостта си.
19Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила:
Нейните гръди да те напояват въ всяко време:
Възхищавай се всякога от любовта й.
20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда,
И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена?
21Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа;
И той измерва всичките му пътеки.
22Нечестивия ще го хванат своите му беззакония:
И с въжата на греха си ще бъде уловен.
23Той ще умре без поучение,
И от множеството на безумието си ще се заблуди.