1Мъдростта съгради дома си;
Издяла седемте свои стълпове;
2Закла което имаше за клане:
Смеси виното си, и приготви трапезата си;
3Проводи слугините си,
Вика по високите места на града:
4Който е глупав да се отбие тук;
И към лишените от ум говори;
5Елате, яжте от хляба ми,
И пийте от виното което размесих:
6Оставете глупостта и живи бъдете;
И ходете в пътя на разума.
7Който учи присмивателя взема на себе си безчестие;
И който обличава нечестивия взема на себе си порок.
8Не обличавай присмивател, за да те не намрази:
Обличавай мъдър, и ще те възлюби.
9Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър;
Учи праведен, и е нарасте в учение.
10Начало на мъдростта е страх Господен;
И познаването на Светаго е разум.
11Защото чрез мене ще се умножат дните ти,
И ще ти се притурят години на живот.
12Ако си мъдър, мъдър си за себе си;
Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.
13Жена безумна е бледива,
Глупава, и нищо не знае;
14Седи при вратата на къщата си на стол,
Въ високите места на града,
15И кани тези които минуват,
Които вървят право в пътя си;
16Който е безумен, нека се отбие тук;
И към лишения от ум говори;
17Крадените води са сладки,
И скришно вземаний хляб е приятен.
18Но той не знае, че са там мъртвите,
И в дълбочините адови поканените от нея.