1(По Славянски, част на 9)
Защо, Господи, стоиш отдалеч?
Защо се криеш в скърбно време?
2В гордостта на нечестивия изгаря сиромахът:
Да се хванат в лукавствата които намислюват.
3Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа.
4Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа:
Всичките му помисли са че няма Бог.
5Неговите пътища на всяко време са криви:
Твоите съдове са много високо от лицето му:
Той духа срещу всичките си врагове.
6Рече в сърдцето си: Няма да се поклатя,
Защото от род в род няма да падна в злощастие.
7Устата му са пълни с клетва и угнетение и насилие:
Под езика му има злоба и беззаконие.
8Седи в засада в преддворията,
В скришни места, за да убие неповинния:
Очите му гледат тайно към сиромаха.
9Пречаква скришно като лъв в пещерата си:
Пречаква за да грабне сиромаха:
Грабнува сиромаха когато го влачи в примката си.
10Навожда се, сниша се,
За да паднат сиромасите в ноктите му.
11Рече в сърдцето си: Забрави Бог:
Скри лицето си: няма никога да види.
12Стани, Господи: Боже, подигни ръката си:
Да не забравиш оскърбените.
13Защо нечестивият презира Бога?
Рече в сърдцето си: Няма да изпиташ.
14Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението
За да въздадеш с ръката си:
Тебе се предава сиромахът:
На сирачето си ти помощник.
15Строши мишцата на нечестивия.
Издири нечестието на лукавия доде не намериш вече от него.
16Господ е цар в века века:
Езичниците ще изчезнат от земята му.
17Господи, послушал си желанието на сиромасите:
Ще утвърдиш сърдцето им:
Ще направиш внимателно ухото си,
18За да съдиш за сирачето и угнетения,
Щото да не следва вече человек който е от земя да устрашава.