1(по Слав. 103)
Благославяй, душо моя, Господа:
Господи Боже мой, възвеличил си се много:
С чест и с великолепие си облечен;
2Ти който се обличаш с виделина като с дреха.
И простираш небето като опона;
3Който градиш превизиренните си селения над водите,
Правиш облаците своя колесница,
И ходиш на крилата на вятъра;
4Който правиш ангелите си духове,
И слугите си пламик огнен;
5Който си основал земята на основанието й.
За да се не поколебае в век века.
6Покрил си я с бездната като с дреха:
Водите застанаха върху планините:
7От твоето запрещение побегнаха:
От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.
8Възлязоха на планините, слязоха в доловете,
На мястото което си утвърдил за тях.
9Положил си предел който не могат да преминат,
Нито да се върнат за да покрият земята.
10Който проваждаш източници в доловете
За да текат между планините:
11Напояват всичките полски зверове:
Дивите осли угасяват жаждата си:
12При тях небесните птици превитават,
И между вейките пеят.
13Който поиш планините от превизпренните си селения:
От плода на твоите дела насища се земята:
14Който прозябаваш трева за скотовете,
И зеле за потреба на человека
За да изважда храна от земята,
15И вино да весели сърдцето на человека,
Елей за да осветлява лицето,
И хляб да уякчава сърдцето на человека.
16Наситиха се дърветата Господни,
Кедрите Ливански които е насадил,
17Дето птиците правят гнезда:
Елхите са жилище на щърка:
18Високите планини са на дивите кози:
Каменете са на кролиците прибежище.
19Направил е луната за времената:
Слънцето познава запада си.
20Туряш тъмнина, и става нощ:
В нея ходят всите зверове дъбравни.
21Лъвчетата рикаят за лов,
И искат от Бога храната си.
22Слънцето изгрява: събират се,
И лягат в леглата си.
23Излиза человек на делото си,
И на работата си до вечер.
24Колко са многочислени твоите дела, Господи!
Всичките с мъдрост си направил:
Земята е пълна с творенията ти.
25Ето голямото и пространното море:
Там има гадове безбройни,
Животни малки с големи.
26Там корабите преплават,
Там Левиатанът когото си създал да играе в него.
27Всички тези от тебе очакват
Да дадеш на време храната им.
28Даваш им: събират:
Отваряш ръката си, насищат се с благост:
29Отвръщаш лицето си: смущават се:
Вземаш диханието им: умират,
И връщат се в пръстта си:
30Изпроваждаш Духа си: създават се;
И подновяваш лицето на земята.
31Да бъде славата Господня в век!
Да се весели в делата си Господ,
32Който гледа върху земята, и тя трепери:
Прикасава се до горите, и димят.
33Ще пея Господу доде съм жив:
Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.
34Моето за него размишление ще е сладко:
Аз ще се веселя в Господа.
35Да изчезнат грешните от земята,
И нечестивите да ги няма вече.
Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.