1(по Слав. 105)
Алилуия. Славете Господа, защото е благ.
Защото милостта му е в век.
2Кой може да изкаже могуществото Господне,
Да направи да се чуят всички негови хвали?
3Блажени които пазят правосъдие,
Които правят правда на всяко време.
4Помни ме, Господи, в благоволението си към людете си:
Посети ме с спасението си;
5За да гледам доброто на избраните твои,
За да се веселя в веселието на народа ти,
За да се хваля с твоето наследие.
6Съгрешихме ние и отците ни:
Беззаконие и нечестие направихме.
7Бащите ни в Египет не разумяха твоите чудеса:
Не помнеха многото твои милости;
И противиха се при морето, при червено Море.
8Но ги спаси заради името си,
За да направи голямо могуществото си.
9И запрети на червено Море, и изсъхна;
И преведе ги през бездните като през пустиня.
10И спаси ги от ръката на ненавистника,
И избави ги от ръката на неприятеля.
11И водите покриха враговете им:
Не остана ни един от тях.
12Тогаз повярваха думите му:
Пееха хвалата му.
13Но скоро забравиха делата му:
Не дочакаха съвета му;
14Но пожелаха пожелание в пустинята,
И изкусиха Бога в безводното място.
15И даде им което искаха:
Проводи обаче мършавост на душите им.
16И в стана завидяха на Моисея,
И на Аарона светия Господен.
17Земята се отвори та погълна Датана,
И покри събранието Авироново.
18И огън изгори събранието им:
Пламик опали нечестивите.
19Направиха теле в Хорив,
И поклониха се на излеян идол;
20И промениха славата си
В подобие на вол който яде трева.
21Забрави Бога спасителя своего,
Който направи велики дела в Египет,
22чудни в Хамовата земя,
Страшни в червено Море.
23И думаше да ги изтреби,
Ако Моисей избраният негов
Не би застанал пред него като в пролом
За да отвърне гнева му да ги не погуби.
24Презряха още желаемата земя:
Не повярваха неговото слово;
25И пороптаха в шатрите си:
Не послушаха гласа Господен.
26За то подигна ръката си против тях
За да ги свали в пустинята,
27И да свали семето им между народите,
И да ги разпръсне по разни места.
28И прилепиха се при Ваалфегоря,
И ядоха жъртви принесени на мъртвите,
29И раздразниха Бога с делата си
Толкоз щото се устреми върх тях язвата.
30Но стана Финеес и направи съд;
И язвата престана.
31И вмени му се за правда
В род и род до века.
32И разяриха го въ водите на Мерива,
И стана зле с Моисея поради тях;
33Защото огорчиха духа му,
Та говори несмислено с устните си.
34Не изтребиха народите
За които Господ им бе заповядал;
35Но смесиха се с езичниците,
И научиха се на техните дела:
36И служиха на идолите им,
Които станаха сет за тях;
37И синовете си и дъщерите си
Принесоха в жъртва на бесовете;
38И проляха неповинна кръв,
Кръвта на синовете си и на дъщерите си,
Които пожряха на Ханаанските идоли;
И оскверни се земята от кръвопролития.
39И оскверниха се с делата си,
И блудуваха в деянията си.
40За то гневът Господен се разяри върху людете му,
И погнуси се от наследието си.
41И предаде ги в ръцете на езичниците;
И обладаха ги ненавистниците им;
42И ги утесниха неприятелите им;
И останаха покорени под ръката им.
43Много пъти ги избави,
Но те го разгневиха с съветите си;
За то се и унижиха заради беззаконието си.
44Но погледна в утеснението им
Когато чу вика им;
45И помена своя към тях завет,
И разкая се според голямата си милост.
46И направи ги да намерят милосердие
Пред всичките които ги бяха пленили.
47Спаси ни, Господи Боже наш,
И събери ни от езичниците,
За да славословим светото твое име,
И да се хвалим с твоята хвала.
48Благословен Господ Бог Израилев от века и до века;
И да рекат всичките люде: Амин. Алилуия.