1(по Слав. 106)
Славете Господа, защото е благ,
Защото милостта му е во век.
2Така да говорят избавените чрез Господа,
Които избави от ръката на неприятеля,
3И ги събра от страните,
От изток и от запад, от север и от морето.
4Скитаха се по пустинята в необитаем път.
Не нахождаха град за население.
5Бяха гладни и жедни:
Душата им чезнеше в тях.
6Тогаз викнаха към Господа в скърбта си;
И ги избави от утесненията им;
7И заведе ги през прав път
За да идат в град за население.
8Да песнословят Господу за неговата милост,
И за чудесата му към человеческите синове.
9Защото насити душа жадна,
И душа гладна изпълни с добрини.
10Те седяха в тъмнина и в смъртна сянка,
Вързани съ скърб и с желязо,
11Защото не се покориха на Божиите слова,
И съвета на Вишнаго презряха.
12За то смири сърдцето им с труд:
Паднаха, и нямаше кой да им помогне.
13Тогаз викнаха към Господа в скърбта си;
И ги избави от утесненията им:
14Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта,
И оковите им разкъса.
15Да песнословят Господу за неговата милост,
И за чудесата му към человеческите синове.
16Защото съкруши медните врата,
И железните вереи строши.
17Безумните са в скърб за беззаконните си пътища
И за неправдите си.
18От всяко ястие се гнуси душата им,
И приближават се до вратата на смъртта.
19Тогаз викат към Господа в скърбта си;
И спасява ги от утесненията им.
20Проважда словото си и ги изцелява,
И отървава ги от тлението им.
21Да песнословят Господу за неговата милост,
И за чудесата му към человеческите синове;
22Да жъртвуват жъртви на хвала,
И да възвещават делата му с радост
23Които слязват на морето в кораби,
И правят работи в много води,
24Те виждат делата Господни,
И чудесата му в дълбините.
25Защото заповядва, и се дига бурен вятър,
И повдига вълните му.
26Възлязват до небесата, и слязват дори до бездните:
Душата им тае в бедствие.
27Люлеят се и политат като пиян,
И всичката им мъдрост изчезнува.
28Тогаз викат към Господа в скърбта си;
И ги извожда из утесненията им.
29Обръща бурята в тишина,
И умълчават се вълните им.
30И те се веселят защото утихнаха,
И той ги завожда на желаемото им пристанище.
31Да песнословят Господу за неговата милост,
И за чудесата му към человеческите синове.
32И да го възвишават в събора на людете,
И в заседанието на старците да го хвалят.
33Той променява реки в пустиня,
И водни извори в суша,
34Плодоносната земя в солена,
Заради нечестието на жителите й.
35Променява пустинята въ водни езера,
И сухата земя въ водни извори.
36И там населява гладните,
И съставят градове за население,
37И сеят ниви, и садят лозя,
Които дават плодове и рожби.
38И благославя ги, и силно се умножават,
И скотовете им не умалява.
39А намаляват и смиряват се
От утеснение, злощастие, и тъга.
40Той излива презрение върх князовете,
И прави ги да се скитат в пустиня дето няма път.
41А нищия възвишава от унижение,
И дава му челяд като стадо.
42Праведните гледат и се радват;
А всяко беззаконие ще загради устата си.
43Който е мъдър нека внимава на това;
И ще разумеят Господните милости.