1(по Слав. 107)
Песен, Псалом Давидов.
Утвърдено е сърдцето ми, Боже:
Ще пея и ще песнопея и съ славата си.
2Събуди се, псалтирю и китаро.
Ще се събудя рано.
3Ще те славословя, Господи, между народите,
И ще ти песнопея между племената.
4Защото твоята милост се възвеличи по-горе от небесата,
И твоята истина до облаците.
5Възнеси се, Боже, над небесата;
И славата ти да бъде над всичката земя.
6За да се избавят твоите възлюблени,
Спаси с десницата си, и послушай ме.
7Бог говори в светилището си:
Ще тържествувам, ще разделя Сихем,
И дола Сокхот ще размеря:
8Мой е Галаад, мой Манасий;
Ефрем е крепост на главата ми,
А Юда законоположител мой:
9Моав е омивалницата ми:
Върх Едом ще хвърля сапога си:
Ще възкликна над Филистимската земя.
10Кой ще ме въведе в оградения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11Не ти ли, Боже, който си ни отхвърлил?
И ти, Боже, който не излизаш с нашите воинства?
12Дай ни помощ от скърбта,
Защото е суетно спасение от человека.
13чрез Бога ще направим юначество;
И той ще стъпче враговете ни.