1(по Слав. 108)
Първому Певцу, Псалом Давидов.
Боже, хвало моя, недей мълча:
2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха върх мене,
Говориха против мене с лъжлив език,
3И с думи ненавистни ме обиколиха,
И ратуват против мене без причина.
4За въздаяние на любовта ми враждебници ми са;
А аз се моля.
5И въздадоха ми зло за добро,
И ненавист за любовта ми.
6Постави нечестив над него;
И противник да стои отдясно му
7Когато се съди, да излезе повинен,
И молитвата му да бъде в грях.
8Да бъдат дните му малко
Друг да вземе чина му.
9Да бъдат синовете му сирачета.
И жена му вдовица.
10И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци,
И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.
11Да впримчи заимодавецът всичкия му имот,
И да разграбят чужденците трудовете му.
12Да няма кой да простре милост към него,
И да няма кой да пожали сирачетата му.
13Внуците му да бъдат изтребени:
В идещия род да се изглади името им.
14Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му;
И грехът на майка му да се не изглади:
15Да бъде всякога пред Господа
За да изтреби от земята паметта им.
16Защото си не науми да стори милост,
Но погна человека нищ и сиромах
За да умъртви съкрушения в сърдце.
17Понеже възлюби проклетия, нека го стигне:
Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18Понеже облече проклетия като своя дреха,
Нека влезе като вода въ утробата му,
И като елей в костите му.
19Да му стане като дрехата с която се облича,
И като пояса с който се всякога опасва.
20Това да е на враждебниците ми въздаянието от Господа,
И на тези които говорят зло против душата ми.
21А с мене ти, Иеова Господи, заради името си стори:
Понеже е блага твоята милост, избави ме;
22Защото аз съм сиромах и нищ,
И сърдцето ми вътре в мене е наранено.
23Преминах като сянка когато е в уклонение:
Оттръснат съм като скакалец.
24Колената ми изнемогоха от пост;
И плътта ми изпадна от тлъстина.
25И аз станах укор на тях:
Гледат ме и киват с глава.
26Помогни ми, Господи Боже мой:
Спаси ме според милостта си.
27И нека познаят че това е твоя ръка,
че ти си сторил това, Господи.
28Те ще кълнат, а ти да благославяш:
Стават, но нека се посрамят;
А твоят раб да се весели.
29Да се облекат с безчестие враждебниците ми;
И като с дреха да се покрият със срама си.
30Много ще славя Господа с устата си,
И между мнозина ще го хваля.
31Защото стои отдясно на сиромаха
За да го избавя от онези които осъждат душата му.