1(по Слав. 113)
Не нам, Господи, не нам,
Но на името си дай слава,
За милостта си и за истината си.
2Защо да рекат езичниците:
че де е техний Бог?
3Наший Бог е на небето
Прави всичко що му е угодно.
4Техните идоли са сребро и злато,
Дела на человечески ръце.
5Уста имат, но не говорят:
Очи имат, но не виждат.
6Уши имат, но не чуят:
Ноздри имат, но не обоняват.
7Ръце имат, но не пипат:
Нозе имат, но не ходят,
Нито издават глас от гъртана си.
8Подобни тям ще станат които ги правят,
Всеки който се надее на тех.
9Израилю, уповай на Господа:
Той им е помощник и щит.
10Доме Ааронов, уповай на Господа:
Той им е помощник и щит.
11Които се боите от Господа, уповайте на Господа:
Той им е помощник и щит.
12Господ ни помена.
Ще благослови, ще благослови Израелевия дом,
Ще благослови Аароновия дом,
13Ще благослови които се боят от Господа,
Малките и големите.
14Господ ще ви възрасти,
Вас и вашите чада.
15Благословени сте вие от Господа,
Който е направил небето и земята.
16Небесата небесни са Господни;
А земята даде на человеческите синове.
17Не ще хвалят Господа мъртвите,
Нито всичките, които слезват на местото на мълчанието.
18Но ние ще благославяме Господа
От сега и до века. Алилуя.