1(по Слав. 114)
Драго ми е че Господ послуша
Гласа ми и моленията ми,
2че приклони ухото си към мене:
И доде съм жив ще го призивам.
3Смъртни болезни ме обиколиха,
И адви утеснания ме снамериха:
Скръб и болка срещнах.
4И призвах името Господне:
О Господи, избави душата ми.
5Милостив е Господ и праведен,
И благоутробен е Бог наш.
6Господ съхранява простодушните: В беда бях, и спаси ме.
7Върни се, душо моя, в покоя си,
Защото Господ ти стори добро.
8Защото си избавил душата ми от смърт,
Очите ми от сълзи,
Нозете ми от подплъзване
9Ще ходя пред Господа
В земята на живите.
10(По Слав 115) (1) Повярвах, за то говорих:
Аз бях много оскърбен.
11(2) Аз рекох в смайването си:
Всеки человек е лъжлив.
12(3) Що да въздам Господу,
За всичките му благодеяния към мене?
13(4) Ще взема чашата на спасението,
И ще призова името Господне.
14(5) Обричанията си ще отдам Господу
Сега пред всичките му люде.
15(6) Многоценна е пред Господа
Смъртта на преподобните му.
16(7) Ей, Господи! защото съм твой раб:
Раб твой съм аз, син на твоята рабиня:
Ти си развързал узите ми.
17(8) Тебе ще пожра жъртва на хвала,
И името Господне ще призова.
18(9) Обричанията си ще отдам Господу,
Сега пред всичките негови люде,
19(10) В дворовете на дома Господен,
Всред тебе, Ерусалиме. Алилуя.