1(по Слав. 138)
Първому Певцу Псалом Давидов.
Господи, опитал си ме и познал си ме.
2Ти познаваш седенето ми и ставането ми:
Разумяваш помишленията ми от далеч,
3Издирваш ходенето ми и лягането ми,
И всичките ми пътища знаеш.
4Защото доде още няма дума на езика ми,
Ето, Господи, ти знаеш всичкото.
5Окружил си ме отзад и отпред,
И турил си върх мене ръката си.
6Това знание е пречудно за мене:
Високо е; не мога да стигна до него.
7Къде да отида от твоя Дух?
И от лицето ти къде да побягна?
8Ако възляза на небето, там си ти:
Ако си постеля в ад, ето те.
9Ако взема крилата на зората
И се населя в най-далечните краища на морето,
10И там ще ме настави ръката ти,
И твоята десница ще ме удържи.
11Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината;
То и нощта ще бъде виделина около мене
12И самата тъмнина не укрива нищо от тебе;
И нощта свети като ден
Тебе е тъмнината като виделината.
13Защото ти си направил чреслата ми
Обвил си ме в утробата на майка ми.
14Ще те славя,
Защото страшно и чудно съм създаден:
чудни са твоите дела;
И това душата ми добре знае.
15Не се укриха костите ми от тебе
Когато в тайно се създавах,
И в дълбините на земята се образувах.
16Твоите очи видяха необразуваното ми тяло;
И в твоята книга бяха писани всичките мои удове,
Които в дните се образуваха.
Когато още ни един от тях не съществуваше.
17Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже!
Колко е голямо числото им!
18Ако искам да ги изброя, от пясъка са по многочислени;
Събуждам се, и още съм с тебе.
19Наистина ще убиеш нечестивите, Боже:
Отдалечете се прочее от мене, мъже кръвници.
20Защото говорят против тебе лукаво:
Враговете ти вземат напраздно твоето име.
21Не мразя ли, Господи, онези, които мразят тебе?
И не гнуся ли се от онези които се подигат върх тебе?
22Съ съвършена ненавист ги ненавиждам:
За неприятели ги имам.
23Изкуси ме, Боже, и познай сърдцето ми:
Опитай ме, и познай мислите ми;
24И виж да ли има в мене беззаконен път;
И води ме по вечния път.