1(по Слав. 141)
Масхил на Давида.
Молитва когато беше в пещерата.
С гласа си викам към Господа:
С гласа си към Господа се моля.
2Изливам пред него моленето си:
Скърбта си пред него изявявам.
3Когато духът ми изнемощяваше в мене,
Тогаз ти позна пътя ми.
Примка скриха за мене
На пътя по който ходех.
4Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава:
Прибежище не се намери за мене:
Няма кой да попита за състоянието на душата ми.
5Към тебе, Господи, викнах:
Рекох: Ти си прибежище мое:
Дял мой си в земята на живите.
6Внимавай на вика ми,
Защото съм в голямо унижение.
Избави ме от гонителите ми,
Защото са по-силни от мене.
7Изведи из тъмница душата ми
За да славя името ти:
Праведните ще се съберат около мене
Когато ми сториш благодеяние.