1(по Слав. 142)
Псалом Давидов.
Господи, послушай молитвата ми:
Дай ухо на моленията ми:
Отвещай ми според истината си,
Според правдата си.
2И не влизай в съд съ раба си;
Защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек.
3Защото погна неприятелят душата ми:
Удари о земята живота ми:
Турил ме е да седя в тъмни места
Като онези които са отдавна умрели.
4За то духът ми примира вътре в мене:
В мене сърдцето ми е смутено.
5Напомням си древните дни:
Преговарям всичките твои дела,
Поучавам се в творенията на ръцете ти.
6Простирам ръцете си към тебе.
Душата ми жаднее за тебе като безводна земя. (Села.)
7Скоро ме послушай, Господи: духът ми изчезнува:
Не скривай лицето си от мене,
За да се не уподобя на онези които слазят в рова.
8Направи ме да чуя рано милостта ти,
Защото на тебе съм уповал:
Покажи ми пътя по който трябва да ходя,
Защото към тебе възнесох душата си.
9Избави ме от враговете ми, Господи:
Към тебе прибегнах.
10Научи ме да правя волята ти,
Защото ти си Бог мой.
Духът твой благи да ме настави на права земя.
11Заради името си, Господи, оживи ме:
Заради правдата си изведи душата ми из утеснението.
12И заради милостта си изтреби враговете ми,
И погуби всичките които враждуват против душата ми,
Защото аз съм раб твой.