1(по Слав. 143)
Псалом Давидов.
Благословен Господ, моята крепост,
Който учи ръцете ми на бран,
Пръстите ми на бой, -
2Милостта моя, твърдинята моя,
Високото мое прибежище, и избавителят мой,
Щитът мой на който съм уповал,
Който покорява людете ми под мене.
3Господи, що е человек та да го познаваш!
Син человечески та да мислиш за него!
4человек прилича на суета:
Дните му са като сянка която прехожда.
5Господи, приклони небесата си и слез:
Допри се до горите, и ще задимят.
6Блесни съ светкавица за да ги разпръснеш.
Хвърли стрелите си за да ги смутиш.
7Простри ръката си от височината:
Избави ме и извлечи ме от много води,
От ръката на иноплеменниците,
8На които устата говорят суета,
И десницата им е десница на лъжа.
9Боже, песен нова ще ти възпея,
С псалтир десетострунен ще ти песнопея,
10Ти който даваш спасение на царете,
И който избавяш раба си Давида от лют меч.
11Избави ме и изтръгни ме
От ръката на иноплеменниците,
На които устата говорят суета.
И десницата им е десница на лъжа.
12За да бъдат синовете наши като новосадения
Пораснали в младостта си;
Дъщерите наши като краеъгълни камене
Издялани за палатно украшение;
13Житниците ни пълни
Щото да дават всякакъв вид храна;
Овците ни умножаеми с тисящи
И десетотисящи по полетата ни;
14Говедата ни да са обременени;
Да няма нито нападане, ни бягане,
Нито вик по улиците наши.
15Блажен е този народ който е в такъво състояние!
Блажен е този народ комуто Господ е негов Бог!