1(по Слав. 145)
Алилуя! Хвали, душо моя, Господа.
2Ще хваля Господа додето съм жив:
Ще песнопея на Бога моего додето съм.
3Не се надейте на князове,
На син человечески, от когото няма спасение.
4Духът му излазя, той се връща в земята си:
В този ден погинват помишленията му.
5Блажен онзи на когото е помощник Бог Яковов,
На когото надеждата е на Господа неговия Бог,
6Който направи небето и земята,
Морето и всичко що е в тях;
Който пази вярност въ век;
7Който прави правосъдие на угнетените;
Който дава храна на гладните.
Господ развързва вързаните;
8Господ отваря очите на слепите;
Господ възправя сгърбените;
Господ обича праведните;
9Господ пази странните;
Въздига сирачето и вдовицата;
А пътя на нечестивите превраща.
10Господ ще царува въ век,
Бог твой, Сионе, в род и род. Алилуя!