1(по Слав. 15)
Миктам Давидов
Упази ме, Боже,
Защото на тебе възложих надежда.
2Рекох Господу: Ти си Господ мой:
Без тебе няма добро за мене.
3В светите на земята и в избраните,
В тях е всичкото ми благоволение.
4Трудовете на онези които тичат след други богове ще се умножат:
Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния,
Нито ще взема в устните си имената им.
5Господ е делът на наследието ми и на чашата ми:
Ти съхраняваш достоянието ми.
6частта ми падна на весели места:
Ей, приех прекрасно наследие.
7Ще благославям Господа който ме вразуми:
Още и в нощно време учат ме вътрешностите ми.
8Винаги имам Господа пред себе си:
Понеже е отдясно ми да се не поколебая.
9За това се зарадва сърдцето ми, и развесели се славата ми,
А още и плътта ми ще почива в надежда.
10Защото няма да оставиш душата ми в ад,
Нито ще оставиш преподобния си да види изтление.
11Ще ми изявиш пътя на живота:
Пред лицето ти има пълнота от радост,
Отдясно тебе всякога веселие.