1(по Слав. 16)
Молитва Давидова.
чуй, Господи, правдата:
Послушай молението ми:
Дай ухо на молитвата ми
Която правя не с лъстиви устни.
2Да излезе съдът ми от лицето ти:
Очите ти да видят правото.
3Изпитал си сърдцето ми:
Посетил си го в нощно време:
Опитал си ме, и не си намерил нищо в мене.
Решиха устата ми да не престъпват.
4Колкото за делата на человеците,
Аз, чрез словесата на твоите устни
Упазих се от пътищата на насилниците.
5Утвърди стъпките ми в пътищата си
За да се не подплъзнат нозете ми.
6Аз те призвах, Боже,
Защото ще ме послушаш:
Приклони към мене ухото си,
Послушай думите ми.
7Яви чудните си милости,
Ти който с десницата си спасяваш които се надеят на тебе
От онези които възстават против тях.
8Упази ме като зеница на око:
Скрий ме под сянката на крилете си
9От лицето на нечестивите които ме съсипаха.
Вразите на душата ми обиколиха ме.
10Обгради ги тлъстина:
Устата им говорят с гордост.
11Сега обиколиха стъпките ни:
Туриха очите си да ни хвърлят на земята:
12Прилича на лъв който желае да разкъсне,
И на лъвче което седи в скришни места.
13Стани, Господи, предвари го, свали го:
Избави душата ми от нечестивия с твоя меч,
14От человеци, Господи, с твоята ръка,
От человеците на света,
На които делът е в тоз живот,
И на които чревото пълниш от съкровищата си:
Наситени са синовете им,
И остатъците си оставят на внуците си.
15А аз с правда ще видя лицето ти:
Ще се наситя от вида ти когато се събудя.