1(по Слав. 18)
Първому Певцу. Псалом Давидов.
Небесата разказват славата Божия,
И твърдта възвещава делото на ръцете му.
2Ден на ден казва слово.
И нощ на нощ изявява знание.
3Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,
4По всичката земя излезе вещанието им.
И до краищата на вселенната словесата им.
В тях постави скиния за слънцето,
5Което излязва като младоженец из чертога си,
Радва се като юнак за да тича в попрището.
6Излязването му е от край небето,
И обикалянето му до края негов;
И от топлината му нищо не се скрива.
7Законът Господен е непорочен, възвраща душата;
Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия:
8Повеленията Господни са прави, веселят сърдцето.
Заповедта Господня е светла, просвещава очите
9Страхът Господен е чист, пребивава въ век
Съдбите Господни са истинни, купно и праведни,
10Желателни повече от злато,
Повече от множество чисто злато,
И по-сладки от мед
И от капките на меден сот.
11Слугата ти още се и вразумява чрез тях.
В упазването им въздаянието е голямо.
12Кой усеща съгрешенията си?
Очисти ме от тайните съгрешения.
13А още предупази раба си от гордост:
Да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен,
И ще бъда чист от голямо престъпление.
14Думите на устата ми и преговарянето на сърдцето ми
Да бъдат угодни пред тебе,
Господи, крепосте моя и избавителю мой.