1(по Слав. 21)
Първому Певцу, на Аиелет Шахар.
Псалом Давидов.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч от спасението ми
И от думите на стенанието ми?
2Боже мой, викам дене, и не отговаряш,
И ноще, и не премлъкнувам.
3Но ти си Свет,
Ти който обитаваш между Израилевите хвали.
4На тебе се надееха отците ни:
Надееха се, и ти ги освободи:
5Към тебе извикаха, и избавени бидоха:
На тебе се надееха, и не се посрамиха.
6А аз съм червей, а не человек,
Укор на человеците, и презрян от народа.
7Ругаят ми се всички които ме гледат:
Отварят устните си, киват с глава, и казват:
8Упова на Господа, нека го избави:
Нека го спаси понеже благоволи за него.
9Но ти си който си ме извадил из утробата:
Ти ми даде упование като бях на гръдите на майка си.
10На тебе бих оставен от рождението си:
От утробата на майка ми ти си Бог мой.
11Да се не отдалечиш от мене;
Защото скърбта е близу,
Защото няма помощник.
12Юнци много ме обиколиха:
Бикове силни от Васан ме окружиха.
13Отвориха върх мене устата си
Като лъв който граби и рикае.
14Излях се като вода,
И разглобиха се всичките ми кости:
Сърдцето ми стана като восък,
Разтопява се всред вътрешностите ми.
15Силата ми изсъхна като череп,
И езикът ми прилепна за гъртана ми;
И ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16Защото псета ме обиколиха:
Събрание на лукави ме окружи:
Продупчиха ръцете ми и нозете ми
17Мога да изброя всичките си кости;
Те се взират в мене и ме гледат.
18Разделиха си дрехите ми;
И за одеждата ми хвърлиха жребие.
19Но ти, Господи, да се не отдалечиш:
Ти, сило моя, поспеши на помощ мене.
20Освободи от меч душата ми,
Живота ми от силата на псето.
21Спаси ме от устата на лъва,
И послушай ме, и избави ме от роговете на единорогите.
22Ще проповядвам името ти на братята си:
Всред събрание ще те хваля.
23Вие които се боите от Господа, хвалете го:
Всичко семе Яковово, славете го;
И бойте му се, все семе Израилево.
24Защото не презре, и не се отвърна от скърбта на оскърбения,
И не скри лицето си от него;
Но послуша когато извика той към него.
25За тебе ще е хвалата ми в голямо събрание.
Ще изпълня обещанията си пред онези които му се боят.
26Ще ядат бедните и ще се наситят:
Ще хвалят Господа онези които го търсят.
Сърдцето ви ще живее вечно.
27Ще си напомнят и ще се обърнат към Господа
Всичките краища на земята;
И ще се поклонят пред тебе
Всичките племена на народите;
28Защото на Господа е царството,
И той владее над народите.
29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята
Пред него ще се преклонят всичките които слязват в пръстта;
И никой не може да упази живота си.
30Потомството ще му слугува:
Ще се приказва за Господа на бъдещия род.
31Ще дойдат и ще известят правдата му
На люде които ще се родят,
че той е направил това.