1(по Слав. 37)
Псалом Давидов, за възпоминание.
Господи, в яростта си да ме не обличиш,
Нито в гнева си да ме накажеш.
2Защото стрелите ти се забиха в мене,
И ръката ти тежи върх мене.
3Няма здраве в плътта ми от гнева ти:
Няма мир в костите ми поради греха ми.
4Защото беззаконията ми надминаха над главата ми:
Като тежко бреме натегнаха на мене.
5Смърдят и гноят се раните ми
Поради безумието ми.
6Пострадах, сгърбих се съвсем:
Вес ден ходя нажален.
7Защото всичките ми вътрешности са запалени,
И няма здраве в плътта ми.
8Разболях се и премного изнемощях:
Рикая от утеснението на сърдцето си.
9Господи, пред тебе е всичкото ми желание,
И въздиханието ми не се крие от тебе.
10Сърдцето ми трепери, силата ми ме оставя,
И виделината на очите ми, и тя не е с мене.
11Приятелите ми и ближните ми отстоят от раната ми,
И роднините ми стоят отдалеч.
12И онези които искат душата ми турят сети за мене:
Онези които искат злото ми говорят лукавство,
И преговарят лъсти вес ден.
13Но аз като глух не чуя;
И съм като ням който си не отваря устата.
14И съм като человек който не чуе,
И няма обличение в устата му.
15Защото тебе, Господи, очаквам:
Ти ще отговориш, Господи Боже мой.
16Понеже рекох: Да се не зарадват заради мене:
Те се големеят над мене когато се подплъзне ногата ми.
17Защото съм близу да падна,
И скърбта ми е винаги пред мене.
18Понеже аз ще възвестя беззаконието си.
Ще тъжа заради греха си;
19Но враговете ми са живи, укрепяват се;
И умножиха се онези които неправедно ме ненавиждат.
20И онези които въздават зло за добро противят ми се
Понеже следвам доброто.
21Да ме не оставиш, Господи:
Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22Побързай да ми помогнеш,
Господи, спасение мое.