1(по Слав. 16)
Първому певцу, Иедутуну.
Псалом Давидов.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си:
Ще имам узда на устата си
Когато е нечестивият пред мене.
2Станах ням и мълчалив:
Млъкнах и от доброто,
И скърбта ми се поднови.
3Разпали се сърдцето ми вътре в мене:
В тъженето ми пламна огън.
Рекох с езика си:
4Кажи ми, Господи, скончанието ми,
И кое е числото на дните ми,
За да зная колко е кратък животът ми.
5Ето, направил си дните ми като педя,
И времето на живота ми е като нищо пред тебе:
Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
6Наистина человек ходи като в мечтание;
Наистина напраздно се смущава:
Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
7И сега, Господи, що чакам?
Надеждата ми е на тебе.
8От всичките ми беззакония избави ме:
Не ме направяй укор на безумния.
9Станах ням, не си отворих устата,
Понеже ти направи това.
10Отдалечи от мене удара си:
От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
11Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му
Разваляш като молец красотата му:
Наистина всеки человек е суета. (Села.)
12Послушай, Господи, молитвата ми,
И дай ухо на вика ми.
Не премълчавай на сълзите ми;
Защото съм странен при тебе
И пришлец, както всичките мои отци.
13Остави ме на отрада, за да се съвзема
Преди да отида и да ме няма вече.