1(по Слав. 39)
Първому Певцу, Псалом Давидов.
Очаквах с търпение Господа;
И той се преклони към мене и чу вика ми;
2И възведе ме из рова на погибелта,
Из тинята и калта,
И постави на камик нозете ми:
Утвърди стъпките ми;
3И тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему.
Ще видят мнозина и ще се убоят,
И ще уповаят на Господа.
4Блажен онзи человек
Който туря упованието си на Господа,
И не се обръща към горделивите,
Нито към онези които се уклоняват към лъжи.
5Много си направил чудесата си, ти Господи Боже мой;
И твоите за нас размишления
Не е възможно да изложи някой пред тебе:
Исках да казвам и да говоря за тях,
Но те превъзхождат всяко число.
6Жъртва и приношения ти не благоволи:
Отворил си ушите ми:
Всесъжение и приношение за грях ти не поиска.
7Тогаз рекох: Ето, ида:
В свитъка на книгата е писано за мене:
8Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята ти;
И законът ти е всред сърдцето ми.
9Проповедах правда в голямо събрание:
Ето, не възбраних устните си, Господи, ти знаеш.
10Правдата ти не скрих в сърдцето си:
Верността ти и спасението ти възвестих:
Не утаих твоята милост и твоята истина
От голямо събрание:
11Ти, Господи, не възпирай щедротите си от мене:
Твоята милост и твоята истина да ме вардят винаги.
12Защото са ме окружили безчислени злини:
Постигнаха ме беззаконията ми, и не мога да гледам:
Умножиха се повече от космите на главата ми;
И сърдцето ми ме оставя.
13Благоволи, Господи, да ме избавиш:
Господи, побързай да ми помогнеш.
14Да се постидят и да се посрамят купно
Онези които търсят душата ми за да я погубят:
Да се обърнат назад и да се обезчестят
Които искат злото ми.
15Да се смаят за срама си
Онези които ми думат: О, хохо!
16Да се радват и да се веселят в тебе
Всички които те търсят:
Онези които обичат спасението ти
Да думат винаги: Да се възвеличи Господ.
17А аз съм сиромах и нищ;
Но Господ се грижи заради мене:
Помощ моя и избавител мой си ти:
Боже мой, да не закъснееш.