1(по Слав. 41)
Първому Певцу,
Масхил на Кореевите Синове.
Както еленът желае водните извори,
Така душата ми желае тебе, Боже.
2Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго:
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3Сълзите мои станаха ми храна деня и нощя,
Като ми думат всеки ден: Де е Бог твой?
4Това се напомням, и изливам душата си вътре в мене
За да премина с множеството,
Да отида с него до Божия дом,
С глас на радост и на хваление.
С множеството което празднува.
5Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш вътре в мене?
Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя
За спасението на лицето му.
6Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене;
За то ще помня за тебе от Иорданската земя
И от Ермонимската, от гората Мисар.
7Бездна призовава бездна с гласа на твоите водопади:
Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене.
8През деня ще проводи Господ милостта си;
И през нощта песента му ще бъде с мене
Молитвата ми към Бога на живота ми.
9Ще река на Бога, моята крепост:
Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален за притеснението от врага?
10Враговете ми, като ме укоряват, трошат костите ми,
И всеки ден ми думат: Де е Бог твой?
11Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш вътре в мене?
Надей се на Бога; защото още ще го славословя;
Той е спасение на лицето ми и Бог мой.