1(по Слав. 44)
Първому певцу, върху Шошаним на Кореевите синове: Масхил: Песен на въжделение.
Из сърдцето ми извира слово благо:
Аз казвам делото си на Царя
Езикът ми е тръст на скорописец.
2Ти си по-красен от человеческите синове.
Изля се благодат в устните ти.
За то те благослови Бог въ век.
3Препаши меча си на бедрото си, Силне,
Съ славата си и с великолепието си.
4И успявай в величеството си: езди
За истина, и кротост, и правда;
И десницата ти ще ти покаже страшни неща.
5Стрелите ти са остри,
И ще се забият в сърдцето на царските врагове:
Люде под тебе ще паднат.
6Твоят престол е, Боже, въ век века:
Скиптърът на твоето царство е скиптър на правота.
7Възлюбил си правда, и възненавидел си неправда,
За това те помаза, Боже, твоят Бог
С елей на радост повече от твоите съучастници.
8На смирна и алой и касия благоухаят всичките ти дрехи.
Из слоновите палати струните те развеселиха.
9Дъщери на царе предстоят между твоите почтени:
Царицата предстои отдясно тебе в злато Офирско.
10чуй, дъщи, и виж, и приклони ухото си.
И забрави народа си и дома на отца си:
11И ще пожелае Царят твоята красота;
Защото той е твой Господар, и поклони му се.
12И дъщерята Тирска ще предстане с дарове.
На твоето лице ще се молят богатите от народа.
13Всеславна е вътре царската дъщеря:
Облеклото й е златоткано.
14Ще се доведе при Царя с дрехи везани
Нейните другарки деви, след нея, ще ти се приведат,
15Ще се приведат с веселие и радост:
Ще влязат в царския палат.
16Вместо отците ти ще бъдат синовете ти:
Ще ги поставиш князове по всичката земя.
17Ще поменувам името ти въ всичките родове;
За това народите ще те възхваляват въ век века.