1(по Слав. 47)
Псаломска Песен на Кореевите Синове.
Велик е Господ и твърде хвален
В града на Бога нашего, в светата своя гора.
2Красно на възвишението, радост на всичката земя
Е гората Сион на северните страни
Градът на великия Цар.
3В палатите му Бог е познат като прибежище.
4Защото, ето, царете се събраха:
Всички преминаха.
5Те като видяха почудиха се:
Смутиха се, и устремиха се на бяг.
6Трепет ги хвана там:
Болезни като на раждаща жена.
7С източния вятър
Съкрушаваш Тарсийските кораби.
8Както чухме, така и видяхме
В града на Господа на Силите,
В града на Бога нашего,
Бог ще го утвърди въ век. (Села.)
9Преговаряме, Боже, твоята милост
Всред твоя храм.
10Според името ти, Боже, така и хвалата ти е
Дори до краищата на земята:
Десницата ти е пълна с правда.
11Да се весели гората Сион,
Да се радват Юдейските дъщери,
Заради твоите съдби.
12Обиколете Сион и обходете го:
Пребройте стълповете му;
13Обърнете внимание в околостенията му:
Разгледайте палатите му,
За да повествувате на рода след вас.
14Защото този Бог е Бог наш въ век века:
Той ще ни ръководи дори до смърт.