1(по Слав. 56)
Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам на Давида когато побягна от лицето Саулово в пещерата.
Помилвай ме, о Боже, помилвай ме;
Защото на тебе упова душата ми,
И на сянката на твоите крила ще се надея
Доде заминат злощастията.
2Ще викам към Бога Вишнаго,
Към Бога моя благодетел.
3Ще проводи от небеса и ще ме избави,
Ако и да ме укорява зиналият иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще проводи милостта си и истината си.
4Душата ми е всред лъвове:
Лежа между пламенни человеци,
На които зъбите са копия и стрели,
И езикът им е остър меч.
5Възнеси се над небесата, Боже.
Славата ти да бъде по всичката земя.
6Сет приготвиха за стъпките ми:
Душата ми се е навела да падне:
Изкопаха пред мене яма:
Паднаха в нея. (Села.)
7Утвърдено е сърдцето ми, Боже,
Утвърдено е сърдцето ми: ще пея и песнопея.
8Събуди се, славо моя:
Събуди се, псалтирю и китаро: ще се събудя рано.
9Ще те похваля, Господи, между народите:
Ще ти песнопея между племената.
10Защото се възвеличи до небеса твоята милост,
И до облаците твоята истина.
11Възнеси се, Боже, над небесата:
Славата ти да бъде по всичката земя.