1 (по Слав. 57)
Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов
С мълчание ли правда говорите?
Право ли съдите, синове человечески?
2Ей, в сърдце работите неправди:
Разподеляте насилството на ръцете си по земята.
3Още от матката на майка си отчуждиха се нечестивите:
Заблудиха се от утробата които говорят лъжа.
4Имат яд като яд на змията:
Приличат на глухия аспид който затиква ушите си,
5И не ще да чуе гласа на обаятелите,
Колкото изкусно и да обайват.
6Боже, стрий зъбите им в устата им:
Господи, строши челюстите на лъвовете.
7Да се излеят като води що отичат:
Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.
8Като пължък, който се разтаява, да прейдат:
Като изверг на жена, да не видят слънцето.
9Преди да усетят котлите ви огъня от трънете,
Сурови или обгорели, ще ги помете с вихрушка.
10Праведният ще се зарадва когато види отмъщението:
Ще омие нозете си в кръвта на нечестивия.
11И всеки ще казва:
Наистина има плод за праведния:
Наистина има Бог който съди на земята.