1(по Слав. 16)
Първому Певцу, върху Шушан-едут. Миктам на Давида за поучение когато ратува против Средоречната Сирия и Совската Сирия, и Иоав се върна та порази дванадесет тисящи Едомци в Соления дол.
Боже, отхвърлил си ни:
Разпръснал си ни: разгневил си се:
Обърни се към нас.
2Потресъл си земята: разпукнал си я:
Изцели съкрушенията й, защото се колебае.
3Показал си на людете си жестоки неща:
Напоил си ни с вино на омайване.
4Дал си знаме на онези които ти се боят,
Да се възвишава заради истината. (Села.)
5За да се избавят твоите възлюблени
Спаси с десницата си, и послушай ме.
6Бог говори в светилището си:
Ще тържествувам: ще разделя Сихем,
И дола Сокхот ще размеря;
7Мой е Галаад, мой и Манасия:
Ефрем е крепост на главата ми.
А Юда законоположител мой.
8Моав е омивалницата ми:
Върх Едом ще хвърля сапога си.
Възкликни за мене, Филистимска земле.
9Кой ще ме въведе в оградения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10Не ти ли, Боже, който си ни отхвърлил,
И ти, Боже, който не излазяш с войнствата ни?
11Дай ни помощ от скърбта,
Защото е суетно спасение от человеците.
12чрез Бога ще направим юначество:
И той ще стъпче враговете ни.