1(по Слав. 16)
Първому Певцу, върху Иедутун,
Псалом Давидов.
Наистина душата ми има тихо упование на Бога:
От него е спасението ми.
2Наистина той е канара моя и спасение мое,
Прибежище мое: няма много да се поклатя.
3До кога ще нападате на человека,
Всички вие, да го затриете
Като стена наведена и плет повален?
4Наистина съветват се да го хвърлят от височината му:
Обичат лъжата: с устата си благославят,
А в сърдцето си кълнат. (Села.)
5Но ти, о душо моя, имай тихо упование на Бога,
Защото от него е чакането ми.
6Той е наистина канара моя и спасение мое,
Прибежище мое: няма да се поклатя.
7От Бога е спасението ми и славата ми:
Канара на силата ми, прибежището ми е в Бога.
8Имайте упование на него на всяко време:
Люде, отваряйте пред него сърдцата си:
Бог е нам прибежище. (Села.)
9Наистина синовете человечески са суета,
Големците лъжа:
На теглилка турени
Всичките купно са по-леки от самата суета.
10Не уповайте на насилство,
И на грабителство не имайте суетна надежда:
Богатство ако тече, не прилепявайте сърдцето си.
11Еднъж каза Бог, два пъти чух това,
че силата е Божия;
12И твоя е, Господи, милостта;
Защото ти ще отдадеш на всекиго според делото му.