Псалoм 71:1-24 TSAR1914 - Bible AI

1(по Слав. 70)
На тебе, Господи, уповах:
Да се не посрамя никога.

2С правдата си избави ме и освободи ме:
Приклони към мене ухото си и спаси ме.

3Бъди ми канара дето да прибягвам, всякога да обитавам.
Ти си завещал да ме спасиш;
Защото твърдиня моя и прибежище мое си ти.

4Боже мой, избави ме от силата на нечестивия,
От ръката на законопрестъпника и насилника.

5Защото ти си моя надежда, Господи Иеова:
Упование мое си от младостта ми.

6На тебе облегнах от рождението си:
От утробата на майка ми ти си мой покровител
За тебе ще бъде всякога пението ми.

7Като чудовище станах на мнозина;
Но ти си ми яко прибежище.

8Да се пълнят устата ми с пението ти,
Съ славата ти, всеки ден.

9Не ме отхвърляй въ времето на старостта ми:
Когато оскудява силата ми, не ме оставяй.

10Защото неприятелите ми за мене говорят;
И които причакват душата ми наговарят се помежду си

11И казват: Бог го е оставил:
Погнете и хванете го; защото няма кой да го избави.

12Боже, не се отдалечавай от мене:
Боже мой, побързай ми на помощ.

13Да се посрамят и да се изтребят
Неприятелите на душата ми:
Да се покрият с укор и срам
Които искат злото ми.

14А аз всякога ще се надея,
И ще прилагам на всяка твоя похвала.

15Устата ми ще проповядват правдата ти,
Спасението ти всеки ден,
Защото не мога да изброя твоите благодеяния.

16Ще ходя със силата на Господа Иеова:
Ще помня твоята, само твоята, правда.

17Боже, ти си ме научил от младостта ми;
И до сега проповедвам чудесата ти.

18И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй,
Доде проповедвам на идещия род мишцата ти,
Силата ти на всичките послеродни.

19Ей, Боже, правдата ти е превъзвишена;
Защото си направил велиичия.
Боже, кой е подобен на тебе?

20Ти който си ми показал много и тежки притеснения
Пак ще ме съживиш,
И от бездните на земята пак ще ме избавиш.

21Ще нарастиш величието ми;
Ей, ще се върнеш и ще ме утешиш.

22И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир
Тебе и твоята истина:
На тебе, Светий Израилев,
Ще песнопея с китара.

23Ще се радват устните ми когато ти песнопея,
И душата ми която си избавил.

24Още и езикът ми всеки ден ще преговаря правдата ти;
Защото се посрамиха - защото се постидиха –
Които искат злото ми.

e>