1(по Слав. 72)
Псалом Асафов.
Благ е наистина Бог към Израиля,
Към чистите в сърдце.
2А мене, нозете ми почти помръднаха:
Без малко бяха се подплъзнали стъпките ми.
3Защото поревнувах на гордите
Като гледах благополучието на нечестивите.
4Понеже няма скърб в смъртта им,
Но тялото им е тлъсто.
5Не са в трудове человечески,
Нито са поразявани като другите человеци.
6За това ги окружава гордостта като огърлие:
Насилието ги облича като премяна.
7Очите им са изпъкнали от тлъстина:
Надминват мечтанията на сърдцето.
8Присмиват се, и говорят с лукавство за насилие
Говорят горделиво.
9Турят устата си на небето;
И езикът им прохожда земята.
10За то ще се върнат тук людете му.
И вода с пълна чаша се изцежда за тях.
11И говорят: Как ще знае Бог?
И има ли знание въ Вишния?
12Ето, те са нечестиви, винаги са благополучни:
Умножават богатство.
13Наистина аз напраздно очистих сърдцето си
И омих в неповинност ръцете си
14Защото съм поразяван всеки ден,
И се наказвам всяка заран.
15Ако река да говоря така,
Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16Помислих да разумея това;
Но беше мъчно пред очите ми
17Доде влязох в Божието светилище
И разумях сетнините им.
18Ти наистина си ги турил на плъзгави места:
Хвърлил си ги в пропаст.
19Как заеднъж достигнаха в запустение!
Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20Като сън на някого когато се събуди,
Господи, в града ще презреш образа им.
21Но моето сърдце гореше.
И утробата ми се мъчеше.
22И аз бях безумен и не познавах:
Като скот бях пред тебе.
23Всякога обаче с тебе съм аз:
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24чрез съвета си ще ме водиш,
И след това ще ме приемеш в слава.
25Кого имам на небето?
И на земята не ща другиго освен тебе.
26чезне плътта ми и сърдцето ми;
Но Бог е сила на сърдцето ми
И дял мой въ век.
27Защото, ето, тези които се отдалечават от тебе ще погинат:
Ти изтребваш всичките които се отвращат от тебе.
28Но заради мене, добре ми е да се приближа при Бога.
Положих упованието си на тебе, Господи Иеова,
За да проповядвам всичките твои дела.