1(по Слав. 76)
Първому Певцу, за Иедутуна,
Псалом Асафов.
Гласът ми е към Бога и викам:
Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.
2В деня на скърбта си потърсих Господа,
Простирах нощя ръцете си и не преставах:
Душата ми не рачеше да се утеши.
3Напомних си за Бога, и смутих се:
Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)
4Удържал си очите ми в неспане:
Смаях се и не могох да продумам.
5Размислих древните дни.
Годините на ветхите времена.
6Напомням си за песента си ноще;
Размишлявам в сърдцето си,
И духът ми изпитва
7Да ли ще негодува Господ вечно?
И не ще ли да е вече милостив?
8Да ли престана милостта му за всегда?
Пресече ли се словото му в род и род?
9Да ли забрави да помилва Бог?
Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)
10Тогаз рекох: Немощ е за мене това,
Да се изменява десницата на Вишния.
11Ще помня делата Господни;
Ей, ще помня първите твои чудеса;
12И ще се поучавам въ всичките твои дела,
И за деянията ти ще размишлявам.
13Боже, в светост е пътят ти:
Кой е Бог велик както наший Бог?
14Ти си Бог който правиш чудеса:
Явил си между народите силата си.
15Избавил си с мишцата си людете си,
Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)
16Видяха те водите, Боже:
Видяха те водите и се уплашиха:
Разтрепераха се и бездните.
17Облаците изляха вода като порой:
Глас дадоха небесата,
И стрелите ти прелетяха.
18Гласът на гърма ти бе в кръга небесен.
Осветиха светкавиците вселенната.
Потресе се и трепетна стана земята.
19През морето е пътят ти,
И стъпките ти през много води,
И следите ти не се познават.
20Водил си като овци людете си
С ръката Моисеева и Ааронова.