1(по Слав. 77)
Масхил Асафов
Слушайте, люде мои, закона ми.
Приклонете ушите си към словата на устата ми.
2Ще отворя устата си в притчи:
Ще произнеса гадания от древността,
3Които чухме и познахме,
И нашите отци казаха нам.
4Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род,
Като повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила, и чудесата му които направи.
5И постави свидетелство в Якова,
И закон положи в Израиля,
Които заповяда на отците ни
Да ги известят на чадата си,
6За да ги знае идещият род,
Синовете, които ще се родят,
Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
7За да положат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата Божии,
Но да пазят неговите заповеди,
8И да не станат като отците си,
Род развратен и непокорлив,
Род, който не упази сърдцето си право.
И духът му не биде верен Богу.
9Ефремовите синове, оръжени с лъкове,
Върнаха се назад в деня на боя.
10Не упазиха завета Божий,
И в закона му не рачиха да ходят.
11А забравиха неговите дела
И чудесата му които им показа.
12Пред отците им направи чудеса
В Египетската земя, на полето Танис.
13Раздвои морето и ги проведе;
И направи водите да стоят като грамада.
14И води ги дене с облак,
И всичката нощ с огнена виделина.
15Разцепи камене в пустинята,
И ги напои като от големи бездни.
16И изведе струи из камика,
И низведе води като реки.
17Но те приложиха да му съгрешават още,
И огорчиха Вишнаго в безводното място.
18И изкусиха Бога в сърдцето си,
Понеже искаха ястие според охотата си.
19Говориха против Бога и рекоха:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20Ето, удари камика, и потекоха води,
И потоци се наводниха:
Може ли и хляб да даде?
Или да приготви месо за людете си?
21За то чу Господ и се разгневи;
И огън се запали против Якова,
А още и гняв възлезе против Израиля;
22Защото не повярваха Бога,
Нито уповаха на спасението негово,
23Като заповяда на облаците от горе,
И отвори небесните двери,
24Та им одъжди манна да ядат,
И даде им небесно жито,
25Хляб ангелски яде человек:
Проводи им храна до ситост.
26Подигна ... небето източен вятър,
И със силата си докара южния вятър;
27И одъжди върху тях месо като прах,
И птици крилати като морския пясък,
28И направи ги да паднат всред стана им,
Около жилищата им.
29И ядоха и се наситиха твърде много;
И принесе им което желаеха.
30Не бяха се отстранили от желанието си:
Ястието им беше още в устата им,
31И гняв Божий ги възлезе на тях,
И уби по-тлъстите от тях,
И избраните Израилеви свали.
32При всичко това, още съгрешиха,
И на чудесата му не повярваха.
33За то изнури дните им в суета,
И годините им в смущение.
34Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха,
И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
35И напомниха си че Бог им беше твърдиня,
И Бог Вишний избавител техен.
36Но с устата си го ласкаеха,
И с езика си го лъжеха;
37А сърдцето им не бе право с него,
Нито бяха верни на завета му.
38Но той като щедър
Прости беззаконието им да ги не погуби:
Много пъти удържа гнева си,
И не подигна всичката си ярост:
39И помена че бяха плът,
Вятър който прехожда и не се връща.
40Колко пъти го огорчиха в пустинята,
Прогневиха го в безводната земя,
41И се върнаха и изкушаваха Бога,
И Светия Израилев раздражаваха!
42Не поменаха силата на ръката му,
Деня в който ги избави от неприятеля,
43Като показа в Египет знаменията си,
И чудесата си на полето Танис.
44И претвори в кръв реките им,
И струите им, за да не пият.
45Проводи върх тях песии мухи, и ги изпоядоха,
И жаби, и ги изпогубиха.
46И предаде плодовете им на прузи,
И трудовете им на скакалци.
47Порази с град лозята им,
И черниците им съ слана.
48И предаде на град скотовете им,
И стадата им на молнии.
49Проводи върх тях пламенния си гняв,
Негодуване, и ярост, и скърб,
Проваждане на зли ангели.
50Отвори път на гнева си:
Не пощади от смърт душата им.
И предаде на мор живота им.
51И порази всеки първороден в Египет,
Начатък на силата им в жилищата на Хама.
52И дигна людете си като овци,
И заведе ги като стадо в пустинята.
53И води ги безопасно, и не се уплашиха:
А неприятелите им покри морето.
54И въведе ги в предела на светостта си,
В гората която придоби десницата му.
55И изгони от лицето им езичниците,
И раздели ги наследие с въже,
И в къщите им насели Израилевите племена.
56Но изкусиха и огорчиха Бога Вишнаго,
И не упазиха уставите му.
57И върнаха се назад, и докараха се неверно както бащите им:
Изметнаха се като неверен лък.
58И го разгневиха с високите си места,
И с истуканите си го подигнаха на ревнувание.
59чу Бог и разяри се,
И много се погнуси от Израиля:
60И напусна Силомската скиния
Дето беше се населил между человеците;
61И предаде на плен силата си,
И славата си в неприятелска ръка;
62И предаде на меч народа си,
И разяри се на наследието си.
63Момците им пояде огън,
И девиците им не жалеха:
64Свещениците им паднаха от нож,
И вдовиците им не плакаха.
65Тогаз се събуди Господ като от сън;
Като силен мъж който изтрезва от вино:
66И порази неприятелите си из отзад:
Посрамване вечно положи върх тях.
67И отхвърли Иосифовия шатър,
И племето Ефремово не избра;
68Но избра Юдиното племе,
Гората Сион която възлюби.
69Съгради като възвишения светилището си,
Като земята която основа въ век.
70И избра Давида раба си,
И взе го от кошарите на овците;
71И от подир доилиците овци го доведе
За да пасе Якова народа му,
И Израиля наследието му.
72И пасе ги според незлобието на сърдцето си,
И с изкуството на ръцете си ги води.