1(по Слав. 83)
Първому Певцу, върху Гитит,
Псалом за Синовете Корееви.
Колко са любезни твоите селения,
Господи на Силите!
2Желае, и даже премира душата ми
За дворовете Господни
Сърдцето ми и плътта ми радостно викат
Към Бога живаго.
3Ей, врабчето намери селение,
И ластовицата гнездо за себе си дето туря пилетата си,
При твоите олтари, Господи на Силите,
Царю мой и Боже мой.
4Блажени които живеят в дома ти
Всякога ще те хвалят. (Села.)
5Блажени онези человеци на които силата е в тебе,
В сърдцето на които са пътищата към твоя дом,
6Които като преминват през дола на плача,
Те го преобръщат на извор.
И дъждът есенен го покрива с благословения.
7Отиват от сила в сила
Всеки се явява пред Бога в Сион.
8Господи Боже на Силите, чуй молението ми:
Послушай, Боже Яковов. (Села.)
9Виж, Боже щите наш,
И погледни в лицето на твоя помазаник.
10Защото един ден в твоите дворове е по-добър от тисяща.
Предпочел бих да стоя на прага в дома на Бога моего
Нежели да живея в шатрите на нечестието.
11Защото Господ Бог е слънце и щит
Господ ще даде благодат и слава
Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие
12Господи на Силите,
Блажен онзи человек който се надее на тебе.