1(по Слав. 87)
Песен, Псалом за Кореевите Синове:
Първому Певцу, върху Маалат-Леанот, Масхил на Емана Езраева.
Господи, Боже на спасението ми.
Деня и нощя виках пред тебе.
2Да дойде пред твоето лице молитвата ми:
Приклони ухото си към вика ми.
3Защото се насити душата ми на бедствия,
И животът ми се приближава при ад.
4Счетох се с онези които слазят в рова:
Станах като человек който няма сила:
5Паднал между мъртвите,
Като убитите които лежат в гроба,
За които не се сещаш вече,
И които са напуснати от ръката ти.
6Турил си ме в преизподен ров,
В тъмнина, в бездна.
7Натегна на мене твоята ярост,
И с всичките си вълни натиснал си ме. (Села.)
8Отдалечил си познайниците ми от мене:
Направил си ме гнусен на тях:
Затворен съм, и не мога да изляза.
9Окото ми изнемощя от скърб:
Тебе призвах, Господи, вес ден:
Простирах към тебе ръцете си.
10На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите ще станат и ще те похвалят? (Села.)
11В гроба ли ще повествуват твоята милост,
Или в тлението истината ти?
12Да ли ще се познаят в тъмнината чудесата ти,
И правдата ти в земята на забравянето?
13Но аз към тебе, Господи, викнах;
И на ранина молитвата ми ще те предвари.
14Защо, Господи, отхвърляш душата ми,
Криеш лицето си от мене?
15От млад съм угнетен и бера душа:
Търпя твоите ужаси, и в недоумение съм.
16Върх мене мина яростта ти:
Устрашенията ти ме погубиха.
17Като води са ме обиколили вес ден:
Наедно са ме окружили.
18Отдалечил си от мене приятел и другар:
Познайниците ми са в мрак.