1(по Слав. 88)
Масхил на Етана Езраев.
Твоите милости, Господи, въ век ще пея:
С устата си ще възвещавам твоята истина в род и род.
2Защото рекох: Милостта ти ще се съзиде въ век:
На небесата ще утвърдиш истината си.
3Направих завет с избрания си:
Клех се на Давида моя раб:
4За всякога ще утвърдя семето ти,
И ще съзида престола ти в род и род. (Села.)
5И небесата ще проповядат твоите чудеса, Господи,
И истината ти в събранието на светите.
6Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7Бог е твърде ужасителен в съвета на светите,
И страшен между всички които са около него.
8Господи Боже на Силите, кой е като тебе?
Силен си, Господи, и истината ти е около тебе.
9Ти владееш над надигането на морето:
Когато се подигат вълните му ти ги укротяваш.
10Ти си съкрушил Раава като някого смъртно ранен:
С мишцата на силата си разпръснал си враговете си.
11Твои са небесата, твоя и земята:
Вселенната и изпълнението й ти си ги основал.
12Север и юг, ти си ги създал.
Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват.
13Имаш крепка мишца:
Силна е ръката ти висока десницата ти
14Правда и съдът са основание на престола ти:
Милостта и истината ще предходят пред твоето лице.
15Блажени людете които познават възклицанието на тръбите
Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти.
16В твоето име се радват всеки ден,
И с правдата ти ще се възвишават.
17Защото ти си хвалата на силата им.
И с твоето благоволение ще се възвиси рогът наш.
18Защото Господне е защищението ни,
И на Светаго Израилева е царят наш.
19Говорил си тогаз на преподобния си чрез видение
И си рекъл: Турих помощ върху силния:
Възвисих избрания отмежду людете.
20Намерих Давида раба си:
Съ светия си елей го помазах.
21Ръката ми ще го поддържа,
И мишцата ми ще го укрепява.
22Няма да го оскърби враг,
Нито син беззаконен ще го озлоби.
23И ще съкруша пред него неприятелите му,
И които го ненавидят ще порази;
24А истината ми и милостта ми ще бъдат с него.
И с моето име ще се възвиси рогът му.
25И ще положа ръката му над морето,
И над реките десницата му.
26Той ще викне към мене: Отец ми си,
Бог мой, и канара на спасението ми.
27И аз още ще го направя първороден мой,
По-висок от земните царе.
28Вечно ще упазя към него милостта си,
И заветът ми ще бъде верен нему.
29И му ще направя да пребивае семето му въ век,
И престолът му като небесните дни.
30Ако оставят синовете му закона ми,
И не ходят в съдбите ми,
31Ако престъпят повеленията ми,
И не упазят заповедите ми,
32Тогаз ще посетя с жезъл престъпленията им,
И с бич беззаконията им;
33Но милостта си не ще отнема от него.
Нито ще изкривя истината си.
34Няма да престъпя завета си,
Нито ще променя това що е излязло из устните ми.
35Еднъж се клех в светостта си.
Няма да излъжа Давида.
36Семето му ще пребивае въ век,
И престолът му като слънцето пред мене:
37Като луната ще се утвърди въ век,
И като верен свидетел на небето. (Села.)
38Но ти си отхвърлил и презрял,
Разгневил си се против помазаника си.
39Унищожил си завета съ раба си:
Обезчестил си венеца му до земята.
40Съсипал си всичките му ограждения:
Превърнал си твърдините му в развалини.
41Разграбят го всички които минуват по пътя:
Стана укор на съседите си.
42Възвисил си десницата на враговете му:
Възрадвал си всичките му неприятели.
43Още си утъпил острото на меча му,
И не си го утвърдил в боя.
44Направил си да престане славата му,
И хвърлил си престола му на земята.
45Скратил си дните на младостта му:
Облякъл си го съ срам. (Села.)
46До кога, Господи? винаги ли ще се криеш?
Ще гори ли като огън яростта ти?
47Помни колко е кратко времето ми:
В каква суета си направил всичките человечески синове!
48Кой человек ще живее, и не ще види смърт?
Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)
49Де са предишните твои милости, Господи?
Ти си се клел Давиду в истината си.
50Помни, Господи, укорението на рабите си
Което нося в пазухата си от толко многочислени люде,
51С което враговете ти, Господи, укориха,
С което укориха стъпките на твоя помазаник.
52Благословен Господ въ век. Амин и амин.